fbpx

История на брадата от преди 6000г. до днес

Няма нищо по-нормално от това нашите древни прадеди да са ходили брадати – за бръсненето трябва някакъв достатъчно остър инструмент. Предполага се, че опитите да се маха брадата стават сравнително по-масова практика около 4000 г. пр. Хр. Оттогава датират медните и бронзовите бръсначи, открити в египетски гробници. Археолозите са открили също и мидени черупки, специално пригодени за бръснене и от доста по-ранни епохи, но еволюцията на остриетата за премахване на лицево окосмяване показва, че четвъртото хилядолетие преди Христа бележи истинското начало.

Какво е дало това начало е трудно да се каже, понеже няма как да говорим за едно-единствено начало. Вероятно причините са културно-естетически и хигиенни. На по-топъл климат брадите пречат, неудобство са. Но това не означава директно, че трябва да се бръснат. Защото още в тази дълбока древност тя вече става символ на социално положение. В Древния Египет по принцип се бръснат всички, като жреците и фараоните си оставят „котешка брадичка“, както личи от множеството рисунки. Но в Асирия и Персия, пак по същото време, всички са с грамадни, накъдрени и къносани бради.

Тя се превръща в разграничителен белег в Древна Гърция. Аристократите, търговците и разбира се философите са брадати. Но воините и митологичните герои са или бръснати, или с много къси бради, поне както са изобразени на древните вази и амфори. Причината за това чисто прагматично е свързана с воденето на войните. Поне Александър Македонски е посочвал тази причина. Той е държал войниците му да бъдат гладко избръснати, защото брадата дава предимство на врага – може да те хване за нея и така ставаш уязвим. Разбира се, далеч не цялата армията на Александър е с гладки бузи – става въпрос за отказа от големи бради. Друг е въпросът, че самият велик завоевател се е бръснел гладко.

Модата в Рим налага сравнително късно гладките лица, като бръсненето е било само един от методите за премахване на брадата. Другите варианти са отскубването й косъм по косъм – дори великият Юлий Цезар се е подлага именно на такава процедура. Или пък търкането със специален камък, който действа като полиращ инструмент. Или, казано по модерному, като епилатор. Но и в антична Гърция, и в Рим, бръсненето не е било общо задължение, а въпрос на избор. Определени прослойки намират за модно да махат брадите си или пък ги оформят по определен начин. Но, общо взето, в началото на новата ера, в Римската империя мъжете се бръснат.

И почти изведнъж брадите излизат пак на мода. Причина за това, колкото и странно да е, са „варварите“ – германските и други племена, които от III век все повече навлизат в пределите на империята като завоеватели, но и като „федерати“, т.е. съюзници. И вместо те да възприемат модата на бръсненето, налагат носенето на бради сред по-цивилизованите си домакини. Докато на свой ред техните потомци започват да стържат лицата си. Сигурно защото под изцяло закриващия лицето шлем няма място за брада, особено голяма. Поне така изглеждат кралете от ранното Средновековие, включително и самият Карл Велики. А за да се различават от тях и да подчертават мястото си в обществото, християнските духовници си пускат бради.

Кръстоносните походи отново връщат „обраслите“ лица на мода сред европейската аристокрацията. И не само защото в пясъците на Палестина водата е кът, а заради красиво оформените къси бради на арабските противници на Божиите воини. Точно затова пък католическото духовенство постепенно започва да се прощава с брадите – пак, за да се различава от светските владетели. И така докъм края на ХVII век, когато Кралят Слънце Луи XIV връща модата на гладкото мъжко лице не само във Франция, но и в цяла Европа. Включително и в Русия, където Петър Велики направо задължава дворяните и гражданите да се разделят с брадите си. Задължителното бръснене на войниците от европейските армии – вече по чисто хигиенни съображения – постепенно прави бръснача популярен и сред по-низшите социални прослойки.

След края на Наполеоновите войни обаче брадите преживяват истински бум, свързан с епохата на романтизма. Те превръщат в почти задължителен атрибута на интелигенцията – на мислителите, поетите, революционерите. Може би и затова двамата най-видни политици консерватори през този век – австрийският канцлер Метерних и германският му колега Ото фон Бисмарк, се бръснат…

Доминацията на брадите продължава чак до Първата световна война. След нея Холивуд налага англо-саксонския спортен тип мъж – не само без брада, но дори и без мустаци, а самобръсначките на Кинг и Жилет правят операцията бърза, лесна и безопасна. Тоталитарните режими, които по принцип не обичат различния, дори и по този въпрос също ускоряват налагането на „безбрадието“. Сигурно затова носенето на бради в България се превърна в символ на несъгласие със системата.

И чак до началото на 80-те милиционерите водеха насила позволилите си да брадясат в съответните заведения. Като дори понякога демонстративно плащаха на бръснаря за услугата. Затова и мнозина новоизпечени демократи след 10 ноември 1989 г. побързаха да си пуснат бради, като доказателство за политическите си убеждения.

Сега носенето или неносенето на брада в световен мащаб е въпрос на личен вкус, без да е символ на някаква политическа, социална или професионала принадлежност. Пускат ги не само художници, артисти или шоумени, но и военни и полицаи – особено в Италия и Испания. Тук не коментираме някои ислямски страни като Иран, където брадата е задължителна. Тя е отличителен знак и за привържениците на различните ислямски фундаменталистки групировки, оформена по специфичен начин.

От: standartnews.com

БРАДАН

BradanBG.com - Сайт за мъже

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Не можете да копирате съдържанието на тази страница